7. АБСОЛЮТНАТА ЧИСТОТА Е МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА
И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите – мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при петото езеро (на Рила – бел. състав.), ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори! Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.“ (120, с. 228)
Ония хора, на които съзнанието е пробудено, трябва да държат в ума си идеята за чистотата на мисълта. Тази идея трябва да остане в ума им като основна мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. За всеки съзнателен човек чистотата е магическа пръчица. Той става от сън с идеята за чистотата, той ляга да спи пак с тази идея. За него тази идея е тъй желана и любима, както мисълта за красивата мома в ума на младия момък. Момъкът очаква, търси красивата мома. За нея той е готов да отиде до другия край на света. Нека идеята за чистотата да бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Нека чистотата бъде възлюбената на всяка жена! Който я намери, той трябва да се спре пред нейния свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази чистота, той се свързва с онзи велик свят, дето цари постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-голямо благо за него от това да знае, че има едно разумно Същество в света, което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази неизменна Любов, той трябва да служи на Бога. (120, с. 222)
Възвишените Същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете – по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат Любовта, а боговете – служенето. В това отношение човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага Любовта; като божество, той ще служи. Това значи да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот. Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени Същества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Те искат да бъдат ангели и божества без да разбират техните закони, без да пазят интересите им. (168, с. 120) 
